Вместо това ще ви разкажа за случка, която ми направи огромно впечатление миналата вечер и която е достойна за топ 10 на най – добрите изпълнения, на които съм ставал лично свидетел тази година.

Главните герои са шофьор на такси(Ш) и млада непозната дама (Д).

Сюжетът е следният: прибирам се аз от центъра на София към бастиона на спокойния живот и анонимния алкохолизъм Студентски град. Тъй като беше по – късно и аз вече бях приключил с почерпката за вечерта, реших да си взема такси. Поради причини, нямащи общо с историята, таксито минаваше през заветния квартал Гоце Делчев…

По улицата вървеше добре изглеждащо младо девойче на видима възраст 22-27 години. Ненадейно таксиметровият шофьор спря до нея и се направи на изгубен, започвайки да й задава всякакви въпроси за определяне на местоположението. След доста убедителна актьорска игра от негова страна, той успя да я качи в таксито под предлог, че нищо не може да разбере и ще бъде страхотно ако се качи с нас да ни опъти, „хем ще я закараме до тях“. Естествено, аз веднага се включих в играта с видимо притеснено изражение на ескимос в Ню Йорк.

Следващите 180 секунди протекоха в лични въпроси, свързани с работата и статус-а й в момента. Накрая стигнахме до кръстопът, където за (общо) съжаление трябваше да се разделим с нашия гид. И естествено моментът за действие дойде:

Ш: Не може да се разделим само така. Трябва да ми оставиш телефона си…

Д: Ама…аз не те познавам…

Ш: Не се притеснявай, ще се запознаем. Те хубавите неща винаги стават случайно от подобни познанства.

Ще ти се обадя просто да пием по кафе. Не се притеснявай… (Думи, придружено с невероятно искрена усмивка и блясък в очите. )

Д: Добре…088*******

След като дамата излезе от колата поздравих човека за добре свършената работа, продължихме си по пътя (вече добре ориентирани) и изчакахме да минат 5 минути за развръзката. Бакшишът вдигна телефона и професионално довърши нещата:

Ш: Добър вечер, мадам. Аз съм момчето с таксито, обаждам ти се да ми запишеш номера и да проверя да не се пошегува…

Д: А, добре…

Ш: Какво ще кажеш утре да мина да те взема от работа и да пием по кафе?

Д:Стига де, ти сигурно си имаш приятелка..

Ш: Глупости, свободен съм като птица. Искам ти да бъдеш моя приятелка! Дай да се разберем за утре вечер, свободна ли си ?

Д: Амии…да, всъщност…

…

Краят е ясен. Поздравления за добре свършената работа. На някои може да им се стори дори банално, но истината е , че всичко беше професионално изиграно, без някаква особена визия и без какъвто и да бил разход на $ (ако не броим 3-минутния телефонен разговор).

Поуката от историята може да се извлече от отговора на въпроса „с какво успя човекът?“

• увереност
• спокойствие
• малка доза чар

Три ключови думи за всяка успешна свалка. Аз лично няма какво да коментирам повече. Честито на печелившите ;)