Предисторията

По този повод на 18-ти и 19-ти септември в София се състоя конференция, на която присъстваха участници от цял свят. В  този пост смятам да разкажа именно впечатленията си от тази конференция, но да започнем с едно малко уточнение. Предполагам много от вас се чудят какво точно прави моя милост на такъв форум? Истината е, че с лека ръка бих го подминал, ако не беше съквартиранта ми Орлин, който ме запали по идеята. Той е човекът, на когото трябва да благодаря.

Самият форум се състоя в една  от залите на Гьоте институт. Още в началото искам да спомена перфектната организация и приятната атмосфера през двата дни на конференцията, за която заслуга имат организаторите от Interspace България.

Първи ден

Началото на форума беше поставено от журналиста Христо Христов, който има много разследвания и публикации относно престъпленията извършени от комунистическия режим в България. Изключително ми хареса начина, по който представи промените и най -- вече състоянието на „обществото“ в страната. Интересни бяха и фактите, които разкри около убийството на Георги Марков и погледа върху неговото творчество в момента от страна на институциите. Запознат съм с историята около този автор, но трябва да си призная, че по една или друга причина не съм чел нищо от него. Заради предизвикания у мен интерес обаче смятам да докарам нещата до край и в най -- скоро време ще се опитам да се запозная с емблематични негови творби и да извадя за себе си някои заключения. Въпросът, който ме вълнува, е дали Георги Марков наистина е талантлив автор или шумът около него се дължи на съдбата му като десидент.

След интересното начало последва презентация на девет селектирани филмчета, от които според мен най -- въздействащи бяха The Gift на Mike Stubbs & Ulf Langheinrich и Voyeur на Aleksandar Spasoski.

След блока от филми последва кратка пауза и започна най -- интересната дискусия за деня на тема „Looking Back What Were the Expectations in 1989?“. Беседата беше водена от Irina Cios ( Art Historian & Curator от Румъния ) в дебат с:

Calin Dan, Artist (  Amsterdam/Bucharest );
Mare Tralla, Artist  (London/Tallin);
Egon Bunne, Artist, University Professor (Mainz);

Получи се страхотна дискусия. Изключително интересно бе за мен да слушам колко различно са се отразили промените тогава за хората от различните държави и с какви очи се е гледало на комунистическия строй. Докато за едни промяната е олицетворявала желанието им за нов начин на живот и повече свободи в професионален план, за други като естонския народ например, тя е символизирала спасението от претопяване и загуба на национална идентичност.

Слушайки историите за другите държави ми беше изключително любопитно да науча, че години преди разпадането на Източния Блок при тях е имало огранизирана опозиция и движения срещу властта на всякакви нива. Интересно е да се отбележи, че при нас такова нещо е нямало. Дали това е заслуга на Живков и ДС или сме били щастлив комунистически народ?

Втори ден

Последният ден от конференцията започна с прожекция на десет избрани филма. Turn On на Adrian Paci, The Sniper на Andrea Jusic, Mary Koszmary на Yael Bartana и Capital. Lyapis Trubetskoy на Aliaksei Tserakhau заслужават специално внимание. Моят фаворит беше Capital, защото представи проблематиката по един по -- пъстър и забавен начин за разлика от повечето, от които струеше предимно депресия, безизходица, смърт.

Mary Koszmary, откъс

Capital. Lyapis Trubetskoy

След прожекцията продължихме с две дискусии. Първата бе на тема „What happened in Reality?“ и беше водена от Diana McCarty, Networker & Radio Artist (Berlin) с участието на:

Luchezar Boyadziev, Artist (Sofia);
Margaret Morse, Professor of Media Art, Art Historian & Author (Santa Cruz/Berlin);
Petia Kabakchieva, Professor of Sociology (Sofia);

Особено ми хареса презентацията на доц. д-р Кабакчиева, която засегна въпроса за опита за трансформация на българското общество, изгубено по средата между комунистическото минало и новото време.

Професор Morse говори за многото стени стоящи пред хората, символ на които се явява Берлинската. В Германия все още се чувства разделението между Запада и Изтока и това се изразява не само в отношението между хората, но и в разликите между възможностите за работа и заплащането. Явно трябва да се положат още доста усилия, за да се превъзмогне това разделение и трилионите изсипани през последните двадесет години  за модернизация и инфраструктура на Изтока са недостатъчни.

Последната дискусия по време на коференцията бе на тема „Where are We Heading Now?“ с модератор Melentie Pandilovski, Curator and Theoretician (Skopje). Останалите участници бяха:

Nat Muller, Curator (Rotterdam);
Eva Khachatrian, Curator (Yerevan);
Petko Dourmana, Artist (Sofia);

Голямо впечатление ми направи Ева, която говори за ситуацията в Армения и положението на артистите и хората като цяло там. Не бях очаквал, че тази държава е толкова изолирана от всички свои съседи и дори интернетът там е лукс. Преспективите там също не звучаха особено оптимистично. Страшно е да се случват такива неща през двадесет и първи век…

Краят на конференцията постави Melentie, който говори за биоарт-а. Макар и интересно като концепция, този вид „изкуство“ ме ужаси. Някакси не мога да гледам на различните части от човешкото тяло като на експонати. Историята за човек, който си имплантирал трето ухо с микрофон и говорител в ръката, явно като proof of concept в тази насока, направо ме довърши… Предпочитам да си остана непросветен в света на изкуството, но да продължа да вярвам , че всички части от тялото ми са на мястото си :)

Епилог

В заключение ще кажа, че това преживяване беше нещо ново, различно и същевременно страшно интересно за мен. Прекарах чудесни два дни в компанията на изключително колоритни, забавни и интелигентни хора. Останах с много приятни впечатления и доста поводи за размисъл. Научих нови неща за годините на прехода видян през различни очи, и макар че нюансите са все в тьмно сивата гама, без тях картината не би имала завършен вид.

От година и четири месеца имам MacBook и до сега не бях обръшал внимание на здравето на батерията му.  Направи ми впечатление, че напоследък държи сравнително по – малко в сравнение с преди и реших да проверя как стоят нещата точно.

Оказа се, че съм бил доста активен юзър :) За времете на ползване батерията ми е преживяла 330 пълни зареждащи цикъла и максималният й капацитет е спаднал на 78% според battery health monitor-a:

Разрових се тук и там и разбрах, че за всичкото това време не съм калибрирал моята батерия нито веднъж и показанията на инструментите може да не са точни. След като изпълних процедурата нещата добиха малко по – приличен вид:

Въпреки, че картинката се подобри и 84% звучи по – успокояващо, както се вижда положението не е много цветущо :) Скоро май ще дойде време за смяна, но ще го мислим…

Като оставим настрана евентуалния ми харч и лични драми, нека резюмирам какво научих за последните няколко часа ровене из нета и какви са тези „калибрирания“, „цикли“ и тн. ( Аз лично нямах й идея за какво става въпрос преди да се заинтересувам ).

Цикли на зареждане

Обикновено литиево-йонните батерии издържат между 300 и 500 цикъла на зареждане. Един цикъл на зареждане представлява използването на целия заряд на батерията. Това не значи обаче всяко нейно зареждане. Примерно ако батерията е паднала до 50% и я заредим, след което повторим операцията на следващия ден, имаме един цикъл на зареждане, а не два. Всеки такъв цикъл намалява с малко живота на батерията.

Пълно изтощаване на батерията не се препоръчва да се прави често. За литиево-йонните батерии е по – добре да се зареждат докато все още имат заряд в тях преди да са напълно изхабени. От друга страна ако лаптопът се ползва предимно на захранване е добре поне веднъж на месец да се остави да работи на батерия, за да може соковете на батерията да са в движение.

И тук идва един интересен въпрос: Трябва ли, когато използваме лаптопа предимно на захранване да изваждаме батерията ?

Прочетох няколко сериозни материала по въпроса, които препоръчват изваждането на батерията. От друга страна срещнах доста отзиви на потребители, които след около година ползване на лаптоп почти изцяло на захранване имат 98-99% здрави батерии без да са ги махали. Това ме накара да се разровя още повече…

Температура

Основният враг на литиево-йонните батерии е температурата. Напълно заредената батерия покачва своята температура. В комбинация с високата работна температура на лаптопа това влияе на живота на батерията и понижава нейния капацитет. Едно доста подробно изследване на факторите, които влияят на батериите можете да намерите тук.

Моят лаптоп работи средно на 55 – 62 градуса с редки пикове до 70-75. Доста по – често го ползвам на захранване без да изваждам батерията и състоянието й е оправдано с оглед на броя цикли зареждане. Не мисля, че изваждането й би допринесло с нещо в случая, така че не смятам да го правя и занапред.

Ако все пак някой реши да си „зазимява“ батерията, специалистите препоръчват да е заредена на 40% при изваждане и да се държи на сухо място при нормална / ниска температура.

Калибриране

От официалния сайт на apple разбрах, че батериите имат вътрешен микропроцесор, който показва оставащата енергия в нея, докато се ползва. Батерията от време на време трябва да се калибрира, за да показва точно енергията в нея и да работи с максимална ефективност.

Процесът на калибриране се върти около следните кратки стъпки:

1. Пълно зареждане на батерията.

2. Оставяне на батерията в заредено състояние около два часа. ( Респективно лаптопът работи на захранване ).

3. Изключване на захранването и пълно изхабяване на батерията.

4. Оставяне на компютъра изключен (или sleep-нат)  над пет часа.

5. Пълно зареждане на батерията.

Възможно е при различните модели лаптопи да има малки разлики в процедурата.

Ето, че най-накрая дойде последният петък на юли…

За десета поредна година днес отбелязваме деня на системния администратор.

И преди да преминем към колегиалните поздравления ми се иска да отправя един апел към не-ит-аудиторията:

Скъпи не-it-хора,

Системният администратор  не е само човекът, който всекидневно се грижи за Вашите компютри и сървъри. Напротив --  той е любимият Ви слушател, консултант по всякакви въпроси и отдушник за душевни терзания. Сисадминът е главният виновник да идвате и да си тръгвате с усмивка. Макар в съзнанието Ви той да се подвизава като шесторъкият Шива, който следи няколко монитора, говори по телефона и жестикулирайки обяснява на някого как да си оправи outlook-а, имайте малко милост към него и го щадете.

Знайте, че той носи много отговорности на плещите си и дори да изглежда всемогъщ извор на знание, той е обикновен човек като всички останали :)

Един щастлив админ е гарант за вашето добро настроение. Затова не забравяйте от време на време да си го глезите -- купувайте му биричка и някой друг сандвич, а той ще ви се отблагодари ;)

Изпълнил свещения си дълг, сега мога да продължа с пожеланията към колегите ;)

Желая на всички пълзотворна и безпроблемна работа, по -- малко счупени сървиси, бъгав код и нощни терзания, никакъв downtime и повече красиви колежки наоколо :Р

Наздраве!

ps: Checkout this!

Както всички знаем за доброто ни настроение през топлите месеци главна роля играят представителките на нежния пол. Нямаше просто как да пропусна да им посветя този „първи“ post след зимната пауза.

Предметът на темата днес обаче не е хвалебствен. Напротив – ще си говорим за женско облекло.(!?) За съжаление авторът не се носи по течението на модните тенденции и изобщо не може сам ( и на трезво ) да оцени какво е стилно и модерно и какво грозно и кичозно. Затова искрено моля за Вашето извинение и снизхождение, мили дами.

След тази малка застраховка и вече убеден , че към мен няма да полетят десетки обувки с дванадесет сантиметрови токове, мога спокойно да вдигна завесата. В анотацията споменах женско облекло… Редно е да доуточня, че не става въпрос за умението на нашите сънароднички да привличат мъжките погледи. В това повечето от тях са специалистки и нямат нужда от допълнително четкане ;)

За съжаление обаче във всяко стадо има черни овчици и днес ще поговорим за тях. Тази зима явно бяха се развихрили или просто имах мал шанс, но видях наистина плашещи модни комбинации. Излишно е да казвам, че след тези преживявания вече не съм същият…

Определено ми костваше доста усилия да систематизирам всичко в някаква форма на „класация“. В следващите редове ще се опитам да резюмирам хаотичните си мисли, които се явявят отново и отново при вида на тези шедьоври на човешката креативност и усет за красота. Но стига празни приказки:

5. На почетното пето място реших да поставя преоткритите панталони, стигащи до бюста. През последните месеци модните бутици изобилстваха от всякакви вариации на това предизвикателно облекло. За съжаление то определено не приляга на всяка девойка, освен ако целта не е бил ефектът на „ходеща делва“ :) Тези костюми са в състояние да съсипят вида на иначе доста прилично изглеждащи момичета.

Едно мъничко съветче от мен: Мили дами, тези панталонки изискват най – малкото височина и добри пропорции. Определено не са за масова употреба, бъдете така мили и ни пожалете! :)

4. Не си мислите , че можем да пропуснем някой от двата любими аксесоара на жените, а именно коланите.

За мен лично коланът е черешката на всeки завършен външен вид. Има стотици ( хиляди ? ) модели кой от кой по – екстравагантен, но уви на някои девойки умението им за комбинаторика просто липсва.

На няколко пъти се разминах с дами облечени в ефирни роклички, очертаващи всяка гънка от прелестните им тела. Всичко би било супер ако 60 сантиметрови широки коланчета не превръщаха досега изградения живописен портрет в карикатура…

3. Ботушите на мики маус :) Къде без Мики Маус ? Безпорно лайт-героят на Дисни стои сладко на всякакви дамски облекла…Както знаем обаче изключенията само потвърждават едно правило :)

В случая вниманието ми привлякоха „рибарски“ ботуши, жълти на цвят, с цялата разноцветна плеяда герои на Дисни по тях…

Ако бях ги видял на дете, нямаше да е толкова тежко , но на краката на „стилно облечени“ жени, които вървят с високо вирнат нос и претендират да бъдат сериозни…spare me!

(За съжаление не успях да номеря снимка на това, което видях :( Предполагам google bot-а пропуска да ги индексира…Все пак представените две снимки в комбинация могат да ви дадат идея как изглеждат :) )

2. Безспорно борбата за първото място беше ожесточена. Докато предните три (или хайде , два ) модни артикула могат все пак да бъдат съчетани от дама с усет и стил, то това е абсолютно невъзможно с нашите „първенци“. Представям ви подгласника в Класацията: женските дънкови панталони с ниско дъно.

R’n'B fashion (май така беше) на Мишо Шамара едно време пасти да яде…През живота си не съм виждал по – ужасно облечени жени и такова…“нещо“, което напълно би ме отказало да искам да го съблека от момиче по какъвто и да е случай…

1. Там тараааам….И носителят на златната карфица, аксесоарът способен да съсипе всеки тоалет, обувките на бъдещата ми жена ( със сигурност ако някое момиче успее да ги съчетае, ще си помисля дали не трябва да се оженя за нея…), представям ви „косматите ботуши„.

Тази зима срещнах дозина дами, горди собственички на тези иначе толкова стилни ботушки. Все едно се разминавах с Чубака от Star Wars…тези ботуши наистина успяха да убият всичко детско в мен.

Като напълно амодерен тип аз не мога и не се наемам да оценя достойнствата им. Предполагам , че имат такива, щом изобилстват по магазините и има толкова различни модели. Във всеки случай, ако не друго – надявам се , че поне топлят :)

Със сигурност обаче обувките на Йети спечилиха едно и то е първото място в нашата малка класацийка. По грозота и отвращение се конкурират жестоко с дънковите панталонки, но тяхната масовост успя да им спечели приза.

Три пъти ура!

Толкова за днес, очаквайте скоро класацията за очила :P

Като цяло протестът е готина проява -- нещо повече от група хора, които вдигат шум за нещо си. За мен той е отговорът на едно развито гражданско общество срещу абсурдите на водената от управляващите политика.

За съжаление България != гражданско общество…(ако някой успее да докаже тъждеството, печели бира и колекция дискове от поредицата „Живота в България през последните 20 години и още нещо“)
И тъй като няма гражданство общество някакси този протест, символ на консолидираните сили на българина и новоевропееца борещ се да промени гибелния курс на политиката и същевременно да издейства по -- ниски цени, сто пъти по -- високи заплати, безплатно отопление и алкохол…, не ми се връзва. Oчаквам с нетърпение да се появят новите „спасители“, които ще ни обясняват колко много лоши неща са ни се случили, как всички преди тях са ни прецакали, НО те ще оправят нещата за има няма 4 години :)
Цялата проява и организация малко ми прилича на един доста добре режисиран куклен театър, но знае ли човек?

Държа да подчертая, че не съм патриот (мисля, че ясно се вижда), но със сигурност не виждам конспирация зад всяка врата, не смятам, че апокалипсиса идва утре и опрделено не споделям максимата „Квото ще да става, не ме еб*“. На мнение съм, че всеки трябва да каже каквото мисли и ако начинът затова е да отиде на това място -- подкрепям. За мен лично не е. Но причината да се разпиша не е да продължавам да спамя с глупости, а да споделя моето виждане за ситуацията и най -- вече какво представлява този протест за мен.

Ще започна отзад напред: протестът лично на мен ще ми донесе повече задръствания и загуба на време в пътуване. Толкова за „ползите“.
Въпреки, че определено заставам зад някои от исканията на „протестиращите“, някакси не виждам алтернативи и начини нещата да се променят. Когато се събират хора с коренно различни цели и желания и обединяващото парче от мозайката е единствено общото географско разположение, някак си не могат да ме убедят в своята сговорност. Още повече, че не се чуват никакви възможни предложения как нещо може да се промени…

„Да изчистим Студентски град…“: Съгласен съм, нека да превърнем Студентски в храм на знанието, да затворим всички дискотеки и да изхвърлим всички псевдо студенти! Тогава ще си живеем толкова щастливо, заобиколени от библиотеки, левитирайки над дупките и „плаващите“ плочки по „тротоарите“… Колко хубаво звучи само! Даже казано с по -- висок тембър може и да трогне някого!? -- Надали! За мен проблемите се коренят в самите „студентчета“ и тяхното възпитание (или по -- скоро липса на такова). Много от тези, които ще протестират идните дни са същите хорица, които след като пият две водчици, отиват по 10 човека да показват на някого „кой е мъжът в дискотеката“.

Да не пропускаме и немалката част от ‘бъдещето’ на България и гордостта на мама и тате, чието единствено постижение за (2х)+ години е да могат да си изричат името що годе правилно ( не и да го пишат ).
Бих предложил да започнем да облагорадяваме Студентски град като решаваме „по -- малки“ проблеми. Например този с глутниците бездомни кучета…Но това е друга тема. Все пак да споделя: блянувам за едно разрешение да се справим с проблема сами, щом общината е безсилна -- с 30.06 карибинка аз лично ще си го реша локално за около денонощие ;)

„Да свалим правителството…“: „Долу маскарите! Вън продажниците на държавата! Затвор за корумпираните лицемери!“ -- Мине, не мине година и почваме да сваляме правителството :) Този път 5 месеца преди изборите ;) (Дори някои хора си вярват, че отиват с такава цел :Р) Интересно ми е само какво правим след това? Като че ли е пълно с алтернативи…? Стотици патриоти и радетели на правдата чакат да заемат покварените кресла? Отново някои хора си правят PR и се мъчат да заблуждават с плитките си политически игрички…Ще добавя само, че докато политическият модел се запази същият ( а той надали ще се промени, даже и след като бъде „свалено“ правителството :Р) промяна няма да има. Уви държавите от Източна Европа и бившите членки на СССР трудно живеят в ‘демокрация…’. Без пастир е трудничко ;)

…

Наред сред абсурдните искания, има и доста справедливи такива. Но когато всеки отива да протестира за каквото му пречи на душицата, надали ще се получи желания ефект и отново истински важните неща ще бъдат оставени на заден план насред голямата пародия.

Толкова от мен. Искаше ми се още доста неща да напиша, но ме заболяха ръцете… С умотворенията си не целя да нарушавам вътрешния мир на някого. Не ми обръщайте голямо внимание :)

И в заключение искам да ви пусна един много силен откъс от руския филм „Стиляги“ (невероятно направен филм-мюзикъл, който се снима вече сигурно 5 години и в момента върви по кината в Русия. Разказва се за добилото популярност през 50-те и 60-те години в СССР едноименно движение. Пълен навсякъде с изключително забавни политически алегории срещу сегашното руско управление и действителност -- струва си да се види от всеки, когато пристигне и тук).

Та на какво ли ми напомня този откъс…?

Какво е Mysql Proxy?

Mysql Proxy най – просто казано е програма, която седи между mysql клиента и mysql server-a и е способна да следи, анализира и модифицира всичко, което минава през нея. Сред възможностите й трябва да се споменат failover, load-balancing, query filtering, query modifcation. Ядрото й е писано на C, като отгоре има lua интерфейс, с чиято помощ могат да се добавят доста интересни функционалности.

Under the cover

So far, so good, но как се справя mysql proxy в действителност? Аз лично го тествам в различни сетъпи от няколко месеца на средно натоварени сървъри и отговорът ми е: прилично.

Когато говорим за load-balancing ,redirect, filtering или query accounting,  proxy-то се справя повече от задоволително. Не натоварва много като сьщевременно е доста стабилно.

Естествено не всичко е толкова розово – преди доста време се появи lua script за r/w splitting, който доста разбуни духовете (включително и моя), но уви нещата се оказаха повече proove of concept отколкото нещо, което може да работи на практика.
Такова е и положението при failover след версия 0.6.0, когато настъпиха промени в network-mysqld-proxy.c и при опит за high-availability setup проксито излиза с грешка при fail на някой от node-овете, вместо да се върже към друг.

Example usage scenarios

Да предположим, че имаме няколко машини като frontend, които се виждат през WAN, а database сървърите ни са като backend и могат да бъдат достъпени единствено през локалната мрежа. На всеки един от front end server-ите качваме mysql proxy и го конфигурираме да сочи към mysql server-ите в load-balancing setup:

mysql-proxy --proxy-address=127.0.0.1:3306 \
 --proxy-backend-addresses=192.168.xx:3306 --proxy-backend-addresses=192.168.xx:3306

Стартирано по този начин, проксито прави последователни конекции към mysql сървърите отзад. Както се вижда, проксито е bind-нато към локалния хост на порта на който обикновено слуша  mysql. По default повечето програми пробват да се връзват към mysql socket-a, който при debian базираните системи се намира тук: /var/run/mysqld/mysqld.sock

Принципно mysql proxy може да биндва и към сокет, но аз не ви го препоръчвам понеже се наблюдават някои странни бъгове, които се надявам да се изчистят с времето. По – добрият вариант в момента е socat, с чиято помощ правим тунел между unix-ския сокет и tcp port-а на проксито.

socat UNIX-LISTEN:/var/run/mysqld \
/mysqld.sock,user=mysql,group=mysql,fork,mode=777 \
TCP:localhost:3306 > /dev/null

Socat се справя забележително добре с голямо натоварване и множество паралелни конекции. Не се стряскайте от многото му форкове – няма разхищение на системни ресурси.

С така конфигурираната система, всички database заявки минават напълно незабележимо за клиентите през проксито към database сървърите. С помощта на lua скриптове то може да бъде много лесно надградено и да изпълнява най – различни функции. Вярвам, че тези, които четат за mysql proxy за пръв път, вече разбраха принципа му на действие и големите възможности, които предлага.

Предполагам почват да ви се въртят страшно много идеи как може да си tweak-нете mysql server-ите. Аз също бях така, но за съжаление mysql proxy е все още далеч от завършването си.

Read / Write Splitting

Моето голямо разочарование беше read / write splitting-a, което беше обявено като функционалност към проксито и самият скрипт се разпространява в официалния релийз и все още се намира в trunk-a. Ако работеше както трябва, това би била една невероятна добавка за всеки master-slave сетъп, но не било писано…

mysql-proxy --proxy-backend-addresses=master:3306 \
--proxy-read-only-backend-addresses=slave1:3306 \
--proxy-read-only-backend-addresses=slave2 \
--proxy-lua-script=/usr/local/etc/mysql-libs/rw-splitting.lua \
--proxy-address=192.168.xx:4040 --admin-address=192.168.xx:4041

е примерен начин за стартиране на скрипта при read/write splitting.

В началото всичко изглежда да работи нормално, но след малко натоварване и вкaрване на конекции към различни бази данни в играта, проксито започва да се държи неадекватно. Ако имаме една конекция user1 db1 и друга user2 db2, то проксито започва да прави опити да ползва db2 с user1…

http://bugs.mysql.com/bug.php?id=35013 това е официалният бъг репорт, където можете да следите развитието на проблема.

Заедно с един американец, Clint Alexander, който е доста опитен системен администратор и програмист ( включително lua scripting ) в продължение на месец и нещо се опитвахме да оправим нещата, но не се получи. Clint пренаписа няколко пъти rw-splitting скипта, но явно проблемът е в C ядрото, където трябва да бъде добавена нова функционалност и има още доста работа по контрола на една конекция и разпределението на заявките. В момента екипът нa mysql proxy подготвя 0.7 релийза и изобщо не е ясно кога и дали ще насочат вниманието си натам.

От разговорите ми с Jan Kneschke, създателя на mysql proxy, останах с впечатление, че това не е зачеркнато и рано или късно ще бъде направено.

За моя радост зад Великата китайска стена се създава още един продукт, за който се говори, че е успял да реализира read / write splitting. Нарича се amoeba и до колкото успях да разбера почива на java ядро и xml интерфейс. Колкото и да мразя java, ако това китайско творение се окаже сполучливо, ще съм повече от доволен. За съжаление цялата му документация е на китайски и не знам още за никой англоговорящ, който се е заел да го разучава и тества. Ако някой вече се е занимавал, ще съм му искрено благодарен ако сподели своя опит :)

Няколко думи за край

В заключение искам да кажа, че за мен mysql proxy има светло бъдеще и съм сигурен, че ще е едно от нещата, които тепърва ще навлязат в широка употреба. То представлява една изключителна идея, която ще даде много възможности за инсталирането на най – разнообразни топологии, които доскоро бяха невъзможни без специално писан за тях софтуер. За мен ролята на mysql proxy за mysql е може би съизмерима с тази на mod rewrite за apache.

И в самият край на този Коледен пост искам да пожелая на всички здраве, щастие и много любов. Бъдете щастливи и усмихнати. Весело посрещане на новогодишните празници!

Ако става въпрос за нещо кратко unix-ския diff върши перфектна работа. Макар и с изключения, същото важи и за вградените такива в повечето version control systems (svn, git, svk…).

Когато обаче става въпрос за нещо по – обемисто и сложно, всеки започва да търси някаква графична и по възможност многоцветна благинка. Такива има безброи много, да не говорим и за десетките (ако не и стотици) plug-in-и към всеки възможен текстов редактор или среди за разработка на сотфуер като Eclipse и тн.

За съжаление за мен положението е малко по – сложно, понеже по дефиниция мразя повечето графични нещица и до последно се отдавах на мазохизъм с diff. За щастие една сутрин попаднах на colordiff и най – сетне изгря слънце и на моята улица :)

Colordiff e diff wraper, писан на perl, който оцветява супер готино output-a от diff. И за да не кажете , че съм предубеден, вижте сами:

Pipe-нато към less, тази комбинация има уникална функционалност и за мен е десетки пъти по – удобна от всяко друго приложение. Colordiff се инсталира супер лесно като го има в официалните debian хранилища.

apt-get install colordiff

Има релийзи и за още доста дистрибуции, между които Ubuntu, Gentoo, Fedora, MacOS. За останалите – винаги може да си го билднете и сами ;)

От конфигурационния файл на colordiff можете да настроите абсолютно всякакви опции за цветевете на различните нещаю. Намира се в /etc/colordiffrc или в /home/user/.colordiffrc според различните дистрибуции/версии.

И на края един малък note: за да може less да работи адектватно с output-a от colordiff му трябва и ‘-r’ switch. Пример:

diff -ubw /path/to/file1 /path/to/file2 | colordiff | less -r

]]> http://www.nathariel.com/2008/12/19/diff-colordiff/feed/ 3 http://www.nathariel.com/2008/11/27/reviving-suse/ http://www.nathariel.com/2008/11/27/reviving-suse/#comments Thu, 27 Nov 2008 10:44:17 +0000 nath http://www.nathariel.com/?p=90 When the /boot is gone…

Вчера вечерта със съквартирантът ми се сблъскахме с интересен казус. Една машина с OpenSUSE отгоре беше останала без /boot партишън. Естествено за preinstall и дума не можеше да става затова запретнахме ръкави и се заехме да видим какво може да се направи.

Извън света на *.deb се чувствам малко като Алиса в страната на чудесата, но и в другия лагер не е толкова зле и бързо се свиква ;)

Идеята беше проста, намираме си прекомпилиран кърнъл и bootloader, слагаме ги в boot и забравяме. Естествено никога не е толкова просто, колкото изглежда, особено ако човек не е запознат с особеностите на дадена дистрибуция :)

На първо време open suse 11.0 диска не предлага „live boot“-a, с който аз лично бях свикнал с други дистрибуции. Това малко усложни нещата, но happy end-ът все пак не закъсня.

Какво точно направихме, ще представя под формата на едно кратко walk through / how to:

1. За начало е хубаво да се сдобие човек с ядро и bootloader. Принципно начините са десетки, но най – лесно ни се стори да ги вземем от диска със susе и да го инсталираме чрез неговия пакетен мениджър (zypper).

2. Boot в rescue mode на SUSE от диска и mount-ване на „важните“ партишъни (/, /usr…). Идеята е да възстановим оригиналния root система като в нашия случай беше малко повече игра понеже тя е разделен между няколко партишъна.

mount -rw -t ext3 /dev/sda /mnt/oldroot
mount -rw -t ext3 /dev/sda1 /mnt/oldroot/usr
...

3. Маунтване на suse диска някъде в оригиналния / , за да може да се вижда след като се jail-нем там. В случая ние имахме iso image, така че маунтахме него:

mount -o loop -t iso9660 suse_disk.iso /mnt/oldroot/mnt/suse_repository

4. „Четвъртата“ стъпка е тънък момент. Тъй като ние разполагаме с читава роот директория, след chroot-a очакваме всичко да е ок. Но при първия опит забравихме една малка подробност, а именно /dev , която е инициализирана от диска при rescue boot-a и пакетните мениджъри ще имат проблеми, когато се пробват да пишат по дисковете през /dev/sda и да ползват други нещица ;) Обикновеният symlink естествено не върши работа при chroot затовa, за да не ви се случват такива неща в 2 сутринта:

mount --bind /dev /mnt/oldroot/dev

5. Сега вече имаме всичко необходимо, за да свършим нещата „the suse way“:

chroot /mnt/oldroot
zypper ar /mnt/suse_repository "local repository" //правим си локално repository от suse disk-a
zypper in -f kernel-default
zypper in -f grub

Voila, мисията е изпълнена. Остава да едитнете /boot/menu.lst на grub и да му кажете какво от къде да load-не и сме готови.

Сигурен съм, че има и по – бърз начин да се направи това при suse, но честно казано техните репозиторита ми изглеждат по – неподредени и от стаята ми :)
От нас толкова.

Последната контрола на нашите национали срещу Сърбия (спечелена от домакините с 6:1) показва прекрасно равнището на българския футбол в момента. В бокса на такова положение май му казваха нок даун.

Гротескната карикатура „български национален отбор“ е само проекция на случващото се във футбола ни като цяло. И въпреки че от години съм спрял да се интересувам от него, няма как човек просто да се изолира от околния свят и да не го е яд на случващото се.

За великите футболни „спецове“ (доказали се през силните си години като резерви в някое посредствено отборче)  и някои „изтъкнати“ журналисти (опитващи се всякак да вменяват мнението си на не до там умствено развитите българи) виновникът е ясен – Бербатов. Понеже човечецът не може сам да бие 11, явно изобщо не е достоен да играе в този бляскав dream team. Предполагам под истински капитан и „лидер“ на такъв отбор, критиците разбират някакъв uber футболист, който когато се налага да може да се раздава и за останалите 8-9 фигуранта на терена. За такъв май още историята мълчи, но те си знаят…Нивото на българската журналистика е общо взето на същото равнище както и футбола.

Да се върнем на ситуацията в България. При условие, че вече години наред реално функциониращи детско-юношески школи няма, че първенството ни е някаква пародия, а съдииството е под всякаква критика, не мога да разбера защо има хора, които се учудват на резултатите. Нека от шести, седми клас ‘футболистчетата’ да сядат на една маса с треньора и да жулят ракии, пък като станат на по 18, ще ги обявим за млади таланти я на Левски, я на ЦСКА, на 27 ще направят трансфера на годината в някой китайски отбор на нечувана оризова плантация и на 30 ще се върнат като „ветерани“, чакайки заслужените лаврови венци и бенефиси. Работата се нарежда перфектно :)

Реалността е тъжна и за съжаление нито треньорски смени, нито хапливи нападки ще променят нещо. Аз лично не знам какво трябва да стане, за да може да се говори за футбол в България…на човек му стига да отиде един път на мач, да види за какви „фенове“ става въпрос и чак след това да си пренесе вниманието на случващото се на терена.

Най – смешно ми стана как след края на последната квалификация всички започнаха да плюят по Бербатов. Особено изказвания от рода на „Бербатов се спасява, когато положението е най – зле…“ и прочие. Не знам по какъв път нервните импулси в мозъчетата на тези малки хорица си проправят път и стигат до изказ, но съм сигурен , че те си представят Бербо като своеобразен буфер, който трябва стоически да търпи всичките глупости по свой адрес и въпреки това да продължава да играе. Аз наистина искам той да вземе правилното решение и да се откаже от националния отбор. Това трябва да направят и другите момчета, които играят в истински първенства и се наричат футболисти. На фона на бг реалността, такива играчи не заслужават да провалят кариерата си като се контузват в безмислени мачове.

Искам да вметна, че аз определено не съм най-болният фен на Бербатов, както може да си помислите :) Просто признавам качествата на една доказала се в чужбина звезда. Естествено дребнавото в българската култура отново се обажда и повечето са готови да линчуват човека, защото е успял. За съжаление това ни качество изкореняване няма.

В заключение ще ви споделя моята идея за преструктурирането на футбола в България. Тъй като е безсмислено БФС да продължава да съществува в текущия си вид, а футболните клубове ( ако могат да се нарекат такива ) повече приличат на модни агенции, предлагам просто да спре да се играе футбол от възраст над 19 години. Ще е много по – добре да започнат да инвестират в младежите и юношите като се правят истински тренировки и наистина да дадат възможност на младите таланти да се развиват. След това най – добрите ще си намерят отбори в чужбина. Така хем ще има пари от трансфери, хем може да гледам и някой мач при младежите – със сигурност ще ми е по – интересно.

Както обикновено се случва, съдбата имаше други планове :) След като скриптът грозно изгърмя на умряло, вече бях наясно, че първите часове на деня няма да са скучни.

Веднага си пуснах vim-a и започнах умно да скролвам по кода. Заявките, които бяха изгърмели ме озадачиха: съвсем тривиални subquery-та от типа:

SELECT something FROM t WHERE attr =
(
SELECT attr FROM t2 WHERE attr2 = 'blabla'
);

Тъй като си падам малко темерут, вместо да се вслушам в здравия разум, реших да „оправя“ нещата и така отидоха 40 минути с шела на mysql, през които аз пробвах всякакви идиотски синтаксиси на subquery, а той ме замеряше с „Грешен синтаксис“ error-и.

Както знаем от поговорката, по – умният (рано или късно) отстъпва затова реших преди да съм си съсипал нервната система да видя с какъв дзвер имам работа.

`dpkg -l | grep mysql` ме озадачи…

От output-a ясно си личаха цифричките 4.0.24…Тъй като такова добиче не бях тормозил от страшно много време, реших да изтупам архивите и да попия малко знание. Bold-натото изречение, че този синтаксис на subquery-та, с който съм свикнал и имам едва ли не за даденост, се поддържа едва от версия 4.1 не звучеше вече никак изненадващо…

Час по-късно, наблъсквайки old school join-ове, нещата се оправиха.

Хубаво е човек да се връща към миналото, макар и по не толкова приятни причини. Ако някога ви споходят същите мъки, не забравяйте, че:

SELECT something FROM t WHERE attr =
(
SELECT attr FROM t2 WHERE attr2 = 'blabla'
);

==

SELECT something FROM t, t2 WHERE
t.attr = t2.attr AND t2.attr2 = 'blabla';