Може би изглежда доста странно, но първият пост в тази категория няма да е свързан нито с моя личен опит, нито с изпълненията на някой доказал се мачо.
Вместо това ще ви разкажа за случка, която ми направи огромно впечатление миналата вечер и която е достойна за топ 10 на най – добрите изпълнения, на които съм ставал лично свидетел тази година.
Главните герои са шофьор на такси(Ш) и млада непозната дама (Д).
Сюжетът е следният: прибирам се аз от центъра на София към бастиона на спокойния живот и анонимния алкохолизъм Студентски град. Тъй като беше по – късно и аз вече бях приключил с почерпката за вечерта, реших да си взема такси. Поради причини, нямащи общо с историята, таксито минаваше през заветния квартал Гоце Делчев…
По улицата вървеше добре изглеждащо младо девойче на видима възраст 22-27 години. Ненадейно таксиметровият шофьор спря до нея и се направи на изгубен, започвайки да й задава всякакви въпроси за определяне на местоположението. След доста убедителна актьорска игра от негова страна, той успя да я качи в таксито под предлог, че нищо не може да разбере и ще бъде страхотно ако се качи с нас да ни опъти, „хем ще я закараме до тях“. Естествено, аз веднага се включих в играта с видимо притеснено изражение на ескимос в Ню Йорк.
Следващите 180 секунди протекоха в лични въпроси, свързани с работата и статус-а й в момента. Накрая стигнахме до кръстопът, където за (общо) съжаление трябваше да се разделим с нашия гид. И естествено моментът за действие дойде:
Ш: Не може да се разделим само така. Трябва да ми оставиш телефона си…
Д: Ама…аз не те познавам…
Ш: Не се притеснявай, ще се запознаем. Те хубавите неща винаги стават случайно от подобни познанства.
Ще ти се обадя просто да пием по кафе. Не се притеснявай… (Думи, придружено с невероятно искрена усмивка и блясък в очите. )
Д: Добре…088*******
След като дамата излезе от колата поздравих човека за добре свършената работа, продължихме си по пътя (вече добре ориентирани) и изчакахме да минат 5 минути за развръзката. Бакшишът вдигна телефона и професионално довърши нещата:
Ш: Добър вечер, мадам. Аз съм момчето с таксито, обаждам ти се да ми запишеш номера и да проверя да не се пошегува…
Д: А, добре…
Ш: Какво ще кажеш утре да мина да те взема от работа и да пием по кафе?
Д:Стига де, ти сигурно си имаш приятелка..
Ш: Глупости, свободен съм като птица. Искам ти да бъдеш моя приятелка! Дай да се разберем за утре вечер, свободна ли си ?
Д: Амии…да, всъщност…
…
Краят е ясен. Поздравления за добре свършената работа. На някои може да им се стори дори банално, но истината е , че всичко беше професионално изиграно, без някаква особена визия и без какъвто и да бил разход на $ (ако не броим 3-минутния телефонен разговор).
Поуката от историята може да се извлече от отговора на въпроса „с какво успя човекът?“
- увереност
- спокойствие
- малка доза чар
Три ключови думи за всяка успешна свалка. Аз лично няма какво да коментирам повече. Честито на печелившите ;)