Предисторията

По този повод на 18-ти и 19-ти септември в София се състоя конференция, на която присъстваха участници от цял свят. В  този пост смятам да разкажа именно впечатленията си от тази конференция, но да започнем с едно малко уточнение. Предполагам много от вас се чудят какво точно прави моя милост на такъв форум? Истината е, че с лека ръка бих го подминал, ако не беше съквартиранта ми Орлин, който ме запали по идеята. Той е човекът, на когото трябва да благодаря.

Самият форум се състоя в една  от залите на Гьоте институт. Още в началото искам да спомена перфектната организация и приятната атмосфера през двата дни на конференцията, за която заслуга имат организаторите от Interspace България.

Първи ден

Началото на форума беше поставено от журналиста Христо Христов, който има много разследвания и публикации относно престъпленията извършени от комунистическия режим в България. Изключително ми хареса начина, по който представи промените и най -- вече състоянието на „обществото“ в страната. Интересни бяха и фактите, които разкри около убийството на Георги Марков и погледа върху неговото творчество в момента от страна на институциите. Запознат съм с историята около този автор, но трябва да си призная, че по една или друга причина не съм чел нищо от него. Заради предизвикания у мен интерес обаче смятам да докарам нещата до край и в най -- скоро време ще се опитам да се запозная с емблематични негови творби и да извадя за себе си някои заключения. Въпросът, който ме вълнува, е дали Георги Марков наистина е талантлив автор или шумът около него се дължи на съдбата му като десидент.

След интересното начало последва презентация на девет селектирани филмчета, от които според мен най -- въздействащи бяха The Gift на Mike Stubbs & Ulf Langheinrich и Voyeur на Aleksandar Spasoski.

След блока от филми последва кратка пауза и започна най -- интересната дискусия за деня на тема „Looking Back What Were the Expectations in 1989?“. Беседата беше водена от Irina Cios ( Art Historian & Curator от Румъния ) в дебат с:

Calin Dan, Artist (  Amsterdam/Bucharest );
Mare Tralla, Artist  (London/Tallin);
Egon Bunne, Artist, University Professor (Mainz);

Получи се страхотна дискусия. Изключително интересно бе за мен да слушам колко различно са се отразили промените тогава за хората от различните държави и с какви очи се е гледало на комунистическия строй. Докато за едни промяната е олицетворявала желанието им за нов начин на живот и повече свободи в професионален план, за други като естонския народ например, тя е символизирала спасението от претопяване и загуба на национална идентичност.

Слушайки историите за другите държави ми беше изключително любопитно да науча, че години преди разпадането на Източния Блок при тях е имало огранизирана опозиция и движения срещу властта на всякакви нива. Интересно е да се отбележи, че при нас такова нещо е нямало. Дали това е заслуга на Живков и ДС или сме били щастлив комунистически народ?

Втори ден

Последният ден от конференцията започна с прожекция на десет избрани филма. Turn On на Adrian Paci, The Sniper на Andrea Jusic, Mary Koszmary на Yael Bartana и Capital. Lyapis Trubetskoy на Aliaksei Tserakhau заслужават специално внимание. Моят фаворит беше Capital, защото представи проблематиката по един по -- пъстър и забавен начин за разлика от повечето, от които струеше предимно депресия, безизходица, смърт.

Mary Koszmary, откъс

Capital. Lyapis Trubetskoy

След прожекцията продължихме с две дискусии. Първата бе на тема „What happened in Reality?“ и беше водена от Diana McCarty, Networker & Radio Artist (Berlin) с участието на:

Luchezar Boyadziev, Artist (Sofia);
Margaret Morse, Professor of Media Art, Art Historian & Author (Santa Cruz/Berlin);
Petia Kabakchieva, Professor of Sociology (Sofia);

Особено ми хареса презентацията на доц. д-р Кабакчиева, която засегна въпроса за опита за трансформация на българското общество, изгубено по средата между комунистическото минало и новото време.

Професор Morse говори за многото стени стоящи пред хората, символ на които се явява Берлинската. В Германия все още се чувства разделението между Запада и Изтока и това се изразява не само в отношението между хората, но и в разликите между възможностите за работа и заплащането. Явно трябва да се положат още доста усилия, за да се превъзмогне това разделение и трилионите изсипани през последните двадесет години  за модернизация и инфраструктура на Изтока са недостатъчни.

Последната дискусия по време на коференцията бе на тема „Where are We Heading Now?“ с модератор Melentie Pandilovski, Curator and Theoretician (Skopje). Останалите участници бяха:

Nat Muller, Curator (Rotterdam);
Eva Khachatrian, Curator (Yerevan);
Petko Dourmana, Artist (Sofia);

Голямо впечатление ми направи Ева, която говори за ситуацията в Армения и положението на артистите и хората като цяло там. Не бях очаквал, че тази държава е толкова изолирана от всички свои съседи и дори интернетът там е лукс. Преспективите там също не звучаха особено оптимистично. Страшно е да се случват такива неща през двадесет и първи век…

Краят на конференцията постави Melentie, който говори за биоарт-а. Макар и интересно като концепция, този вид „изкуство“ ме ужаси. Някакси не мога да гледам на различните части от човешкото тяло като на експонати. Историята за човек, който си имплантирал трето ухо с микрофон и говорител в ръката, явно като proof of concept в тази насока, направо ме довърши… Предпочитам да си остана непросветен в света на изкуството, но да продължа да вярвам , че всички части от тялото ми са на мястото си :)

Епилог

В заключение ще кажа, че това преживяване беше нещо ново, различно и същевременно страшно интересно за мен. Прекарах чудесни два дни в компанията на изключително колоритни, забавни и интелигентни хора. Останах с много приятни впечатления и доста поводи за размисъл. Научих нови неща за годините на прехода видян през различни очи, и макар че нюансите са все в тьмно сивата гама, без тях картината не би имала завършен вид.